ПЕТЪР ВАСИЛЕВ КОЕВ

 Роден на 20.04.1957 г. в с. Богомилово.
 Женен с две деца.

 Адрес п.к. 6097 с. Богомилово
 Телефон (04123) 2260, 2362
 Електронна поща  This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it

 В кметството има секретар и технически сътрудник.

СЕЛО БОГОМИЛОВО

Разстояние от столицата: 250 км
Разстояние от Стара Загора: 4 км
Надморско равнище: 250 м
Климат: умерен
Почва: чернозем
Площ на селото: 1000 дка

Селото е разположено в подножието на Средна гора на 250 м. надморска височина с интересен релеф. Разположено е от двете страни на магистрален път II Бургас – Пловдив.

Богомилово възниква в началото на 16 век под името „Теке", значещо свещен гроб. Името идва от намерен саркофаг, закачен и до днес в малка постройка. Турците са го мислели за свое светилище. Идвали са хора от различни краища да се молят и да вземат „Шепа Вълшебна пръст" от това свято място. 

Открити са и още няколко паметника. Източно от с. Богомилово, в местността „Атиран", има следи от голяма пътна станция на пътя Августа Траяна – Филипополис още от римско време. В землището на Богомилово има останки от Тракийско селище и надгробни могили. Намерени са плочки от Тракийския ферус и части от Тракийска колесница.

Легендата разказва: Мимюн паша, завладял цялата околност и се заселил тук. Веднъж, когато се разхождал по северните склонове на селото, хвърлил копието си на земята. То се забило в мочурливата почва и след изваждането му потекла кристално чиста вода. Тук той разкопал по дълбоко и бликнали бистри струи на извор. Водата той прекарал в селото, направил чешма, която и до днес носи името „Бобата".

След освобождението 1878 г. в селото масово започват да се заселват български семейства.

На 21.12.1906 г. селото се преименува Богомилово, означаващо побългаряване.

Народно читалище „Иванка Терзиева"

Народно читалище „Иванка Терзиева" с. Богомилово вече 82 години развива активна народополезна културно–просветна дейност.

Към Читалището в момента има три постоянно действащи самодейни колектива: вокална група за обработен фолклор, вокална група за стари градски песни и група за автентичен фолклор. Временно действащи са Коледарската и Лазарската групи.

Всяка година в навечерието на великденските празници на Лазаровден, момичетата от лазарската група в пъстроцветни носии, с вити венци на главите огласят със своите песни цялото село, влизат във всяка една къща и пеят за здраве на домакините, за задомяване на моми и момци, за общо благополучие. В навечерието на коледните празници пък момчетата от коледарската група, наметнати с тежки ямурлуци обхождат цялото село и са чакани гости във всеки един дом. Домакините с радост ги посрещат, защото знаят, че те носят „добри вести". Както е било в миналото, така е и днес – със своите песни те благославят всеки дом и пожелават здраве на домакините, берекет и „пълни хамбари и кошари".

Друг един тачен и очакван народен празник е Гергьовден – той е и празник на село Богомилово. По традиция на този ден цялото село излиза на общоселско хоро. Вече няколко поредни години се организират надпявания между читалищните самодейци на нашето село и гостуващи самодейци от други села, пресъздават се характерни за този ден обредни ритуали и обичаи. Последните две години на два пъти е изнасян концерт от Иво Папазов.

Всяка година на 21 януари по традиция се чества денят на родилната помощ – Бабинден. Млади майки от селото и баби се събират и празнуват този ден, символизиращ великото начало на живота и посветен на тези, в чиито ръце той се ражда. Пресъздава се ритуалът „бабуване" – да се помни и не се забравя от по-младите.

Традиционни са ежегодните осмомартенски тържества, организирани от Читалището изпълнени с много песни, настроение и преклонение пред жената – майка, жената – спътница в живота, създателка на блага и общочовешки ценности.

Денят на славянската писменост и култура – 24 май – е друг празник ежегодно честван за да засвидетелства нашето преклонение към създателите на славянската писменост, както и нашето внимание и уважение към местните учители – съвременните духовни просветители.

Всяка година на Първи юни – денят на детето в читалищния салон с много настроение и емоции се празнува този ден и оставя незабравими детски спомени у много деца от селото. Търсят се спонсори да зарадват децата с подаръци и почерпка.

Рождество Христово е празник очакван както от децата, така и от възрастните. Затова и читалищните самодейци с много любов и настроение се подготвят за Коледния празник и изнасят всяка година голям Коледен концерт, като много пъти канят и гости – самодейци от други читалища. На децата добрият Дядо Коледа щедро поднася своите подаръци.

Богата и разнообразна е читалищната самодейност, като всяка година са многобройни изявите на двете вокални групи – за обработен фолклор и стари градски песни и на групата за автентичен фолклор в конкурси, фестивали, както и много гостувания по покана на самодейци от други села.