Адрес п.к. 6057 с. Руманя
 Телефон (041173) 230; 

СЕЛО РУМАНЯ

Разстояние от столицата: 250 км
Разстояние от Стара Загора: 22 км
Надморско равнище: 215 – 270 м
Климат: умерено континентален
Почва: канелено горска и чернозем
Площ на селото: 500 декара

Селото е разположено в полите на Средна гора. Подходът към гората е плавен и много подходящ за туризъм, с почти равна площ и наполовина залесен терен с иглолистни дървета, благодарение на които селото е с чист въздух.

Руманя преди Освобождението от турско робство е било с предимно турско население и се е казвало „Османлии". След изселването на турците тук идват заселници от близкото село Братя Кунчеви и по един род от селата Дълбоки, Стоил войвода, Караново и Паничерево. Селото го прекръщават на „Смавлии", а после и на днешното „Руманя", което име в по-свободно тълкуване на български означава идване „На печалба". Хората от околните села идвали тук заради евтините земи – един декар земя се продавал за една коза.

През селото минава малка река, наречена „Боаза". На север от селото покрай реката пътят води до разположена на около километър голяма поляна с вековни дървета, наречена „Текята". Според преданието Свети Илия е стъпил тук с единия си крак, а с другия на Светиилийските възвишения, разположени югоизточно от Нова Загора. В миналото тук са се правели големи курбани за хората от съседните села в чест на свети Илия. 

Народно читалище "Съзнание"

В най-малкото село в Старозагорска община – Руманя, в съответствие с прогресивните въжделения на хората за развитие на културата и запазване на самобитната идентичност през далечната 1938 г. се учредява народно читалище. Това става на 22 януари същата година. Начело на тази нициатива са най-будните хора от селото – учители, общественици, патриотично настроени деятели. За пръв председател на народно читалище "Съзнание" е избран Иван Димитров Кръстев, роден на 20 март 1907 г. Още отначалото читалищните дейци си поставят за изпълнение просветителски и прогресивни задачи. След многогодишна активна дейност обаче работата на читалището намалява и дори се прекъсва поради редуциране на жителите на селото. Този „мъртъв" период продължава няколко години.
През 1992 г. в селото се завръщат пенсионирали се активни хора, които се заемат с възстановяване на читалищната дейност. През 1994 г.читалището е пререгистрирано към Министерството на културата. Населението в Руманя е на пределна възраст и поради това няма фолклорни състави. Само през лятото завърнали се от градовете деца на лятна почивка при баба и при дядо сформират временен детски театър „Школето". Основните цели на читалището са: патриотичното възпитание на членовете, които са около 60 души, пропагандиране на българската и чуждестранната литература, създаване на привлекателни условия в библиотеката като предпочитано място за срещи на хората от селото.

Ежегодно настоятелството на читалището създава организация за отбелязване на местни и национални празници: 14 февруари - празник на селото, 3 и 8 март, 24 май, 1 и 2 юни, Деня на независимостта, Деня на будителите, колективно посрещане на Коледа и Нова година.

Стана традиция всяка година да се организират екскурзии до исторически места в страната, свързани с градове като Плевен, Батак, Банско, Копривщица, Шипка, Велико Търново.
Не са забравени юбилярите, новодомците, децата – последните, макар и само 2 на брой, които ги поздравяваме с цветя и скромно подаръче.

На 3 юли 2007 г. е направена първа копка за храм „Св. Трифон". Със съвместните усилия на църковното и читалищното настоятелство строежът е завършен.

С цел сплотяване на жените от селото и разнообразяване на живота им през септември 2009 г. те се обединиха в група „Женски свят". На провежданите два пъти в месеца сбирки се канят и специалисти от различни области, които разясняват разнообразни любопитни факти и проблеми. Към читалището има и заведена през 2005 г. летописна книга, в която се отразяват дейностите и проявите на читалищните дейци. 

Освен традиционните овощни дървета: орех, бадем, круша, слива, ябълка, кайсия и праскова, в селото виреят още и топлолюбиви видове като смокиня, нар, хинап, райска ябълка, касис, арония и др.
Селото разполага с лозов масив от 900 дка, засети със сортове като памид, димят, каберне и мерло.