ПЕТКО СТОЯНОВ ПЕТКОВ

 Адрес п.к. 6053 с. Горно Ботево
 Телефон (041172) 260; 368

Разстояние от столицата: 240 км
Разстояние от Стара Загора: 18 км
Надморско равнище: 180-230 м
Площ на селото: 147,2 кв.км
Климат: умерен
Почва: ливадено-канелена

Историята за точното заселване на с. Горно Ботево е твърде оскъдна, защото не са оставени никакви веществени и писмени паметници. Остават само устните предания, които са събрани от стари хора на възраст около 80 - 90 години в продължение на много години.

Според разкопките, които са правени случайно при оран, са намерени основи (темели) от къщи и римски пари (монети), около "Сухата река" към старата черковна керана (тухларница), където е построена старата работилница на ТКЗС, западно от селото, както и последните разкопки през 1955 година при вадене на пръст за керемиди за фабриката. Намерени са латински гробища с големи надгробни плочи и кости. Всичко това свидетелства, че действително селището е било римско. Но кога и как се е именувало не може да се установи, защото и по самите камъни не са намерени следи.

Най-вероятното време за заселването на селото на това място където се намира сега, е към средата на 17 век, приблизително около 1650 год. Пръв заселил се жител е бил някой си бей, дошъл от Анадола (Мала Азия) от местността "Шамль", която и до днес съществува. През 1906 год. селото се преименува в село Горно Ботьово. През 1940 год. село Малък Соколец и село Горно Ботьово се обединяват под името Горно Ботево. В турски регистър сведения за селото е имало от 1488 год. Населението в селото предимно се е занимавало със земеделие.

През 1927 год. е открита керамичната фабрика за производство на тухли и керемиди. През 1908 г. Горно Ботево е било водоснабдено. На четири места в селото са били построени чешми с централно водоснабдяване, инициатор за това голямо дело е тогавашния кмет на селото Атанас Маноилов.

Първото училище в с. Горно Ботево отваря врати през 1879 год. Пръв учител е бил Атанас Маноилов. През 1930 год. е построена новата сграда на училище "Христо Ботев", която съществува и до сега.

Църквата "Свети Димитър" е построена през 1877 год. Инициатор за построяването на църквата е Атанас Маноилов. Общинският съвет на гр. Стара Загора през 2005 год., удостоява с грамота по смъртно в знак на признателност за увековечаване на първоучителя и общественика Атанас Маноилов.

През 1924 год. в с. Горно Ботево е издигнат паметник на загиналите войници от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Паметникът е построен със средства събрани от близките на загиналите.

През 1959 год. бе построена модерна баня, тъй необходима за селото. Като инициатор бе тогавашния председател на общинския народен съвет Атанас Тодоров.

През 1980 год. бе завършена голямата административна сграда, в която се настаняват: селският общински народен съвет (кметство, ТКЗС, поща).

За интензивното развитие на с. Горно Ботево спомагат географски и икономически фактори. Намирайки се на 18 км от областния град Стара Загора, Горно Ботево има възможност за едно непринудено обществено-политическо, икономическо и културно общуване с областния център.

Народно читалище "Пробуда"

Народно читалище "Пробуда" с. Горно Ботево, община Стара Загора е създадено през 1927 г. на 14 април. Читалището е основна културна институция в селото и като такава се стреми да задоволи културните потребности на местното население.

Основна цел на читалището е запазването на родовата памет, на традициите и обичаите, които са основен белег за съхранението на нашата идентичност, защото култура - това е онова, което остава, когато всичко друго е забравено.

Читалището е организатор или съорганизатор на всички чествания на бележити дати и годишнини, всички празници и мероприятия, провеждани в селото.
Посредством автентичните български песни, които са най-прекия път до всяко сърце Женската певческа група за автентичен фолклор "Тракийка" и Детско-юношеската певческа група "Тракийче" от години веселят и сгряват душите на горноботевци. Освен на местно ниво групите участват в регионални и национални прегледи и конкурси, свидетелство за което са многото получени грамоти и благодарствени адреси. Певческата група е създадена през далечната 1956 г. от тогавашния директор на местното училище Радослав Костадинов, а от 2006 г. носи името "Тракийка". Лазарската и коледарската групи всяка година са чакани с радост в домовете. На всяка Цветница лазарската група участва в организирания от Община Стара Загора и НЧ "Развитие" село Дълбоки, детско-юношески фолклорен празник "Изворът да не пресъхва".

Библиотеката е основен източник на информационна и културно-просветна дейност в населеното място. Провеждат се различни библиотечни мероприятия: периодично запознаване на читателите с актуалната и новопостъпила литература в БФ, за целта се изготвят и тематично-библиографски списъци, които се предлагат на вниманието на населението; провеждане на литературни срещи. Във връзка с дати и годишнини от бележити събития се подготвят тематични кътове, които целят да се рекламира съдържанието на фонда и да се увеличи обръщаемостта.

Подготвяме до пролетта да бъде открита етнографска сбирка с дарени от местните жители предмети на бита и запазени автентични носии. Тъй като по-голямата част от жителите на селото са потомци на тракийски бежанци, всяка година по Димитровден в селото се организира тракийски събор, в чиято организация и реализация читалището дейно участва. Понастоящем Председател на читалището е г-жа Недка Филипова, дългогодишен читалищен работник, а секретар-библиотекар Гергана Вълчева.

Основният поминък на населението на селото е земеделие и животновъдство. Преобладаващо се произвежда пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. От 2005 г. селото започва и отглеждането на лозови насаждения. Земята се обработва механизирано. В селото имаме частни стопани които отглеждат над 50 бр. крави и над 100 бр. овце.

Магазините в селото са:
1. Хранителни стоки - 1 бр.
2. Строителни материали - 2бр.
3. Мебели - 1бр.

Инициативи:

През 2004 год. празнувахме 80 години от издигането на паметника на загиналите войници, с участието на вицепрезидента Ангел Марин, кмета на Стара Загора Д-р Евгений Желев и представители на 39-то Народно събрание.
Друга инициатива е, че създадохме клуб на пенсионера.